неделя, 30 май 2010 г.

Стиховете на моя племенник


Илюстрация: Александър Байтошев

Надежда и морето

от Александър Байтошев


ти плуваше към залеза

преследваше луната

вслушваше се

в дълбините на морето


към хоризонта

те отвеждаше дъхът ти

мисълта в покой

само тялото се движеше

забравило за всичко

следваше луната


ти стана едно

с нощното море

реалността се промени

ти вече летеше

плуваше в небето

нямаше път

само безкрайност


всичко забрави

в полет унесена

повтаря вятърът

твоето име

морето нарича луната

„Надежда”


Пазителят на морския фар

от Александър Байтошев


На Надежда


цяла нощ гледам

димът на параходите

чакам изгрева да се роди

тогава знам

по слънчева пътека ще те видя

с пяна в косите

как ходиш по морето боса

и всичко около теб трепти

в стаята ми

светлината ти ще влезне

и ще се усмихна

от това видение

Няма коментари: